Книгата, която променя из основи българския език
" Рибния буквар “ е едно от най-значимите творби в нашата възрожденска литература. Създаден от Петър Берон, този труд е извънредно значим за своето време, което се потвърждава и от множеството негови преиздавания през годините. Но малко хора знаят, че точно този буквар трансформира в дълбочина българския език. Нека дружно разберем повече за неговото значение за нашия език.
Как " Рибния буквар " трансформира българския език
Букварът, отпечатан през 1824 година, отбелязва значим миг в развиването на българската просвета. Дотогава най-популярните български творби са били създавани въз основата на църковнославянския (старобългарски) език, който се е изучавал в килийните учебни заведения и е служил като основа за основни творби като " История славянобългарска " на Паисий Хилендарски и творбите на Софроний Врачански.
Въпреки това, при преписите на Паисиевата история постоянно текстовете са приспособени към говоримия български език, с цел да бъдат по-достъпни за народа. Тази наклонност към езикова смяна доближава своя връх с буквара на Петър Берон, който внася обилни усъвършенствания в българския език. Ето какви нововъведения показва той.
Промяна на персоналните местоимения
1. Он, Она, Они, Оно= Той, Тя, То
Паисиевата история употребява типични църковнославянски форми, като " он “, които въпреки и разбираеми за българите, стъпват върху по-архаичен и мъчнопроходим език за необятната публика от тях. Именно по тази причина Петър Берон вкарва новите форми на персоналните местоимения – " той “, " тя “ и " то “, които към този момент са част от ежедневната тирада на хората. Тази смяна доближава писмения език до говоримия, правейки го по-достъпен и понятен.
2. Членуването с -те
Тази значима смяна се утвърждава с появяването на буквара на Петър Берон и е неразривно обвързвана с еволюцията на българския език през вековете. Постепенното му отдалечаване от старобългарските форми е част от този развой. Промяната намира поддръжка измежду персони като Иван Богоров, редактор на първия български вестник " Български орел “. Богоров, прочут със своето опълчване на всеобщото навлизане на чуждици в българския език, явно прави оценка нововъведенията, които Петър Берон вкарва.
3. Бъдеще време -ще
Днес всички използваме частицата " ще “ за формиране на бъдеще време в българския език. Това се дължи на изобретение, наложено от Петър Берон посредством неговия буквар. Тази форма е опростена и доста по-близка до говоримия български език от края на XVIII и началото на XIX век, в съпоставяне със старите и комплицирани структури от църковнославянския език. С тази смяна Петър Берон показва умеенето си да съчетава говоримия с писмения език, правейки го по-достъпен за по-широк кръг от хора. А точно това е от основно значение по време на българското Възраждане.
4. Изговаряне на буквите
До този миг българчетата са усвоявали нашата букви по следния метод - Аз, Буки, Веди, Глаголи и тъй наречените Петър Берон видоизменя метода на изговаряне, въвеждайки звучното произнасяне на буквите - А, Бъ/Бе, Въ/Ве, Гъ. На пръв взор това може да наподобява като незначителна смяна, само че тя провокира съществени рецензии измежду религиозните български дейци. Въпреки това, в дълготраен проект се потвърждава като по-добър вид, защото прави образованието по-достъпно и разбираемо за децата.
Петър Берон вкарва промени, ориентирани най-вече към одобряването на светското начало в образованието за сметка на религиозното. Тези нововъведения, несъмнено, провокират остри рецензии, само че огромният български академик ясно осъзнава, че точно този метод ще издигне българското обучение на нужното по-високо равнище.
Религията несъмнено е изиграла основна роля за съхраняването на българското съзнание в границите на Османската империя. Въпреки това, настава миг, в който образованието е трябвало да излезе отвън рамките на религиозното въздействие. Чрез просветата младите българи последователно са съумели да доближат до концепцията за гражданска война и създаване на независима страна, написа actualno.com.
Как " Рибния буквар " трансформира българския език
Букварът, отпечатан през 1824 година, отбелязва значим миг в развиването на българската просвета. Дотогава най-популярните български творби са били създавани въз основата на църковнославянския (старобългарски) език, който се е изучавал в килийните учебни заведения и е служил като основа за основни творби като " История славянобългарска " на Паисий Хилендарски и творбите на Софроний Врачански.
Въпреки това, при преписите на Паисиевата история постоянно текстовете са приспособени към говоримия български език, с цел да бъдат по-достъпни за народа. Тази наклонност към езикова смяна доближава своя връх с буквара на Петър Берон, който внася обилни усъвършенствания в българския език. Ето какви нововъведения показва той.
Промяна на персоналните местоимения
1. Он, Она, Они, Оно= Той, Тя, То
Паисиевата история употребява типични църковнославянски форми, като " он “, които въпреки и разбираеми за българите, стъпват върху по-архаичен и мъчнопроходим език за необятната публика от тях. Именно по тази причина Петър Берон вкарва новите форми на персоналните местоимения – " той “, " тя “ и " то “, които към този момент са част от ежедневната тирада на хората. Тази смяна доближава писмения език до говоримия, правейки го по-достъпен и понятен.
2. Членуването с -те
Тази значима смяна се утвърждава с появяването на буквара на Петър Берон и е неразривно обвързвана с еволюцията на българския език през вековете. Постепенното му отдалечаване от старобългарските форми е част от този развой. Промяната намира поддръжка измежду персони като Иван Богоров, редактор на първия български вестник " Български орел “. Богоров, прочут със своето опълчване на всеобщото навлизане на чуждици в българския език, явно прави оценка нововъведенията, които Петър Берон вкарва.
3. Бъдеще време -ще
Днес всички използваме частицата " ще “ за формиране на бъдеще време в българския език. Това се дължи на изобретение, наложено от Петър Берон посредством неговия буквар. Тази форма е опростена и доста по-близка до говоримия български език от края на XVIII и началото на XIX век, в съпоставяне със старите и комплицирани структури от църковнославянския език. С тази смяна Петър Берон показва умеенето си да съчетава говоримия с писмения език, правейки го по-достъпен за по-широк кръг от хора. А точно това е от основно значение по време на българското Възраждане.
4. Изговаряне на буквите
До този миг българчетата са усвоявали нашата букви по следния метод - Аз, Буки, Веди, Глаголи и тъй наречените Петър Берон видоизменя метода на изговаряне, въвеждайки звучното произнасяне на буквите - А, Бъ/Бе, Въ/Ве, Гъ. На пръв взор това може да наподобява като незначителна смяна, само че тя провокира съществени рецензии измежду религиозните български дейци. Въпреки това, в дълготраен проект се потвърждава като по-добър вид, защото прави образованието по-достъпно и разбираемо за децата.
Петър Берон вкарва промени, ориентирани най-вече към одобряването на светското начало в образованието за сметка на религиозното. Тези нововъведения, несъмнено, провокират остри рецензии, само че огромният български академик ясно осъзнава, че точно този метод ще издигне българското обучение на нужното по-високо равнище.
Религията несъмнено е изиграла основна роля за съхраняването на българското съзнание в границите на Османската империя. Въпреки това, настава миг, в който образованието е трябвало да излезе отвън рамките на религиозното въздействие. Чрез просветата младите българи последователно са съумели да доближат до концепцията за гражданска война и създаване на независима страна, написа actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ